LYCKI (Росица) LYCKI (Росица)
68
Jul 10, 2006, 10:15 PM

На Титаник

  Poetry
141 0 40

Дочуваш ли сирената на кораб,
порещ ледената океанска мощ?
Обхващаш ли със поглед зорък
туй величие пред идещата нощ?

А аз и ти сме пасажери,
забравили останалият свят,
душите ни са с ветровете полетели...
Луната тази нощ ни е маяк.

Напира нещо във гърдите,
припламва, лумва и гори.
Една магия ни оплита
в талазите на своите мечти.

Любов родена сред бумтежа
и грохота на свъсени вълни,
с титАническа сила ни връхлита...
О, мили мой! Летим... летим!...

Разперени ръце-криле могъщи
прегръщат тъмнооката небесна шир.
Океанът в дълбините смръщен,
очаква пак победоносен пир.

На ужаса очите срещаме,
но даже там се стеле радостта,
защото нашите души в безгрешие
не се страхуват даже от смъртта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Здравей, Роси!
    Този текст ти го пусна най-напред като коментар под моя творба. Това за мен е забележително. Тръгнахме от негатива на "пяна" и докъде стигнахме. Поетичният диалог се оказа много съдържателен. Признавам, че заслугата е твоя.
    Поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Тебе те измолих от вълните
    и потънах в отвъдност бяла,
    щом ледът скова гърдите
    в нашата, запомнена от теб раздяла.


    Запознахме се на кораба “Титаник”-
    там на палубата – над вълните океански,
    в чудния за двамата ни заник,
    който скоро щеше да кънти от крясъците кански.


    Когато те погледнах в очите,
    видях, че нещо си сърдита
    и още щом избърсах ти сълзите,
    сърцето ми любовно те попита.


    Отхвърлих твоята тъга
    разкъсвайки вериги на годеж,
    защото с теб създадохме дъга,
    спасила те от друг един младеж.


    Пътувахме в различни класи,
    но любовта е класата върховна,
    което потвърдиха старци беловласи,
    превърнали я в нишка на живота си – основна.


    С тебе, двама под Луната,
    изпяхме не една любовна строфа
    и сплетохме завинаги сърцата,
    надмогнали, познатата на всички катастрофа.


    От пенестите се вълни изгря
    любов над леден кръговрат
    и тя прерастна в заря
    над хората, готови да умрат.


    Дари ми ти огромна радост,
    когато в твоята каюта
    почувствах гордостта на младост,
    положила главата ми в скута.


    Но стигнахме и своята Голгота
    в това, с любов дарено плаване,
    а ти пренесе през живота
    силата на нашето отдаване.


    Тебе те измолих от вълните
    и потънах в отвъдност бяла,
    щом ледът скова гърдите
    в нашата, запомнена от теб раздяла.
  • катебате (Екатерина Банска)
    катебате (Екатерина Банска)
    Поздрав,Роси!
    Нямах и малка представа,че темата"Титаник"(клиширана за неумиращата вечна любов)може да звучи толкова...(в момента не откривам думата)...аспектно или съдбовно разчупена.Може би думата е клишеразчупващо.
    Забелязва се,че нямам думи да опиша възхищението си.
  • Free_vava (Боби)
    Free_vava (Боби)
    Раздялата е нищо щом я има
    в малък,кратък миг и любовта
    И можеш да прощепнеш на любима,
    че на нея посветил си красотата на нощта...
  • petinka67 (Романтична душа)
    petinka67 (Романтична душа)
    Разкош,Роси!!!
    А коментара на Мойсей е като продължение на твоя стих!
    Поздрави!