На улицата

С боси крака бавно пристъпва,
рокличка дрипава срамежливо придърпва.
Малка принцеца тя би могла да бъде,
а на улицата учи се да краде и лъже.

Черните очи с копнеж са винаги изпълнени -
зимата да бъде с дрешки и чорапки вълнени,
да си има дом, за нея да се грижат,
а при тая мисъл всички улични деца от сълзи премижат.

Болка, плач, усмивка плаха,
всичко туй върти се в кръговрата.
"На къде отивам?", пита се с тъга,
май след тоя чичко с дългата брада...