Mar 16, 2006, 8:52 PM

На вятъра

  Poetry
149 0 8
На вятъра
Бездомен вятър тръгнал към безкрая
прелита над села и градове.
Той търси дом с отворени врати,
дом,който да го приюти.
Навярно аз единствена разбрах
тревогата на вятъра бездомен.
Усещах неговата болка
при всеки удар в моето стъкло.
И чувах, как с пресипнал глас ме моли
прозореца си да отворя.
А аз стоях смълчана до пердето,
до този миг, във който се разплака-
разплаках се и аз след него...
Сега е в моя дом,до мен е седнал,
с наи-нежния си полъх той ме гали.
И аз заспивам щаслива и спокойна
в пргръдките на вятъра бездомен.
И чувам как след "Лека нощ"ми казва
"Обичам те...,момиченце добро."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недка Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • идеята ми харесва,но няма нито рима,нито е мелодично...и тоба накрая "обичам те...,момиченце добро." не го разбрах
  • Само краят някак си не ми се връзва с общия тон на стиха но иначе е много хубав
  • хареса ми...
  • Моят вятър....
    Харесва ми!Браво!
  • идеята ми харесва,но няма нито рима,нито е мелодично...и тоба накрая "обичам те...,момиченце добро." не го разбрах