На Юли
Задъхано, със пръсти юлски
косите ми пак лятото разроши.
Не виждам и рояка от светулки
в преднощите, когато стъпвам боса
по ширналите се ливади,
прясно окосени -
със аромат на невен
и на комунига,
прекрасни, Вие сте
от слънцето родени
във маранята, дето високо
към звездите се издига.
О, как обичам да тичам босонога,
калинки да събуждам във тревите.
Изчезва в миг предвечната тревога
и по-честити стават дните ми.
О, как обичам славееви песни,
улавяни във миг на прелестно разсъмване.
Въпросите намират отговори лесни -
очаква ме нахлуването в тъмното.
31.07.2006г.
© Мери Попинз All rights reserved.
Красив стих!
