Надежда
Тъжно,тъмно и самотно,
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.
Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам.
Може пък добрата фея
чудото да сътвори.
Омагьосан ти от нея
пред вратата застани.
И във миг ще стане замък
моят тъй самотен дом.
Ако ти не си от камък,
потърси при мен подслон!
сякаш съм на края на света
със присъда доживотна.
Зад прозореца-мъгла.
Само бледи сенки вънка
преминават бързешком.
И тролеите не звънкат,
умълчан е моят дом.
Само аз съм още будна
и от приказките знам-
може да се случи чудо,
ако не-ще го създам.
Може пък добрата фея
чудото да сътвори.
Омагьосан ти от нея
пред вратата застани.
И във миг ще стане замък
моят тъй самотен дом.
Ако ти не си от камък,
потърси при мен подслон!
© Здравка Маринова All rights reserved.
.Поздрави за хубавия стих.
