May 30, 2006, 1:17 PM

Най-обичащия

  Poetry
136 0 0
Толкова си предвидим. Като вятъра, който само ме чака да изляза навън и разпилява косите ми. А после тихичко се смее, скрит в клоните на плачеща върба. Толкова си предвидим. Опитваш се да скриеш колко ме обичаш, опитваш се да не личи... но пак тичаш след мен и нежно ме скриваш в прегръдката си. Както морето залива златните пясъчни брегове и пак се оттегля, за да ги връхлети с двойно по-голяма сила ... и страст. Толкова те искам... и плах, и страстен. простила съм ти, че си предвидим. Само бъди с мен и ме заливай с нежността си! Като топлото синьо море, като палавия вятър... Като най-обичащия!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радост Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments