Aug 7, 2006, 8:55 PM

Нарисувах твоята усмивка

  Poetry
148 0 20


 

Четейки “Листенца”

на Донърджак

 

Нарисувах твоята усмивка,
след което я описах в стих,
с къдри, падащи в извивка-
втъкавайки и ритъма си тих.


Описах още и съдбовен миг,
вплел ни двамата в обичане,
за да стигнем радостния вик,
който го приехме и за вричане.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина ме изпълва добронамерена завист към обекта. Бъдете осъществена реалност.
  • Всичко, което казваш Златке, е израз на великата ти добронамереност, което ти прави чест, а за да се постигне твоето пожелание обществото ще трябва още да зрее. Но защо поетите не работят в тази насока?
    Поздрав!
  • Здравей, Славея! Добре дошла!
    Поздрави!
  • И не спирам да рисувам
    с пламъка на нашта тишина,
    а когато те сънувам,
    я кантовам с ведрина.

    Онзи миг - за нас съдбовен,
    с перото преповтарям
    и в мотива ни - основен,
    тема нова аз отварям.
  • Пожеланието ти е великолепно, Златке! Но даваш ли си сметка какво трябва да стане, за да се изпълни?
    Поздрав!