Apr 8, 2006, 10:13 AM

Наркоман

  Poetry
157 0 16
Полупразно шишенце. Спринцовка с игла. В ъгъла стои момченце, а в очите му блести страха. Прободена вена, отпуснато тяло. Съдба неопределена, но променена изцяло. Едва пулсиращо сърце. Поглед неразбран. Така невинното момче е вече наркоман. И ето, след година един измъчен силует покрай мен премина и продължи напред. Кръвясали очи. Треперещи ръце. Разбити са всички мечти на това невинно дете! За един миг на слабост пропадна цял един живот. Разруши се една младост, препречи се всеки брод. И ето как от "невинна" постъпка си стигнал дъното на пропастта. А там без никаква отстъпка те чака единствено смъртта. Помислете добре преди да решите... Заслужавате ли такава съдба? Околните едва ли ще промените, но помогнете поне на свойта душа!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Тите,това е направо страхотно.Всичките са много хубави,но от това направо настръхнах.
  • Не знам защо те влудява. Това е реалност! И БТР си го пеят много добре. Приемам мнението ти, но не мисля, че има нещо общо с песента Това си е лично моя гледна точка по въпроса
  • Когато веднъж си се сблъскал с това, което аз съм описала в стихотворението си, думите бледнеят и никога не могат да те уплашат повече от жестоката действителност!
  • Вержи, знам, че звучи писимистично, но това е живота, нали?! Трябва да го гледаме като реалисти...
  • ...................................................................