Навътре в мен
попадам в бездна
където
всичко има вкус без мирис
където
звуците блестят на тъмно
мравките разказват истории
и обладават земята
където нищо не разбирам
а тропам
но не по врати
и гледам -
но не през прозорци
където пулсирам и се свивам на топка
заплитам звуци в косите на неврони
те пък умират
или се удавят в мозъчна течност
те просто нищо не разбират
не са виновни за което
където
без да потрепва ръката ми пише
и в тишината стърже голяма доза истина
а раменете ми добиват желаната форма..
където повръщам от преядена злоба.
Докъдето е границата в мен
и е мъгла.
Дотам мога.
© Лили All rights reserved.
