Не бива

Не бива да свършва нощта!
Държа я във своята мисъл.
Страхувам се...
На скалите преливат се
наште тела...
Не бива да свършва,
не бива!

Петлите започват да плашат.
Как грачат,как грозно пищят!
Любов недогалена,зная
че когато се съмне,
както сгушен си в мене сега,
ще пораснеш на ръст,
ще си трънеш.

После аз ще си тръгна и пак
с всеки поглед към друг,
теб ще търся.
Ще проклинам деня,
че дойде хей така,
без да пита какво
ще ми струва.