Не бягай
Не бягай така,
сама, заднишком и смутена!
Навън е страхът,
по-тъмен и яростно стреснат.
Не гледай назад
фатално приключили фарсове,
пред теб е денят,
преливащ от важни очаквания.
Кой друг те зове,
освен младостта ти, объркана,
покрила с вина
и майка, и татко, и сънища.
Безрък идиот
е сляпата грешна случайност,
оставила прах
по друмища неизвървяни.
И някой слабак,
неможещ нагона да върже,
отнел ти цвета
и цялата обична същност,
опитай да спреш
през чужди стъкла да не влиза.
Събрала страха,
върни се, върни ни, върни го!
© Дими All rights reserved.
поякога е по-добре без думи 
