Не искам да съм сама
Не искам да съм сама<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
По улиците мълчаливо бродя,
преклонено свела съм глава.
Преплела пръсти, аз се моля
да не бъда вечно все сама.
Без път аз лекичко престъпвам,
незнайно и от мен къде..
от вятъра в косите си дочувам:
„Ще е щастливо някой ден и твоето сърце!”
Усмихвам се тогава плахо,
забързвам крачките си в такт,
сягаш гоня късче обич да откъсна,
а то било листо от храст.
Край мене хората щастливи,
забързани прехвърчат като сняг,
наистина са снежно бели и красиви
искам щастлива да съм като тях.
© Мария Амбова All rights reserved.
