Не казвай сбогом

Очите ти отрониха сълза,

видях я аз, дори във мрака.

Ти мислеше, че вече спя,

но като теб и аз поплаках.

    Какво ли носи ни деня,

    когато слънцето прогони мрака.

    Ти тръгваш, на далечен път,

    оставам аз, да те очаквам.

Не се сбогуваш с мен сега.

Не казвай сбогом даже утре,

че спомените в нашите сърца,

то времето, не ще изтръгне.

    Сега спокойно затвори очи,

    ще бъдеш с мене в съня ми.

    Остават в мен безброй сълзи,

    за теб остава любовта ми.

Ще те закриля тя в твоя път,

на мене ще ми дава сила.

След дълга нощ, по-светъл е деня,

в който пак отново, ще те видя.