Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!
Защо така фатално спря човече<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на пътя ми в безумие пленен...
Не ме поглеждай! Тичай надалече!
Съдбата си спасявай ти от мен.
Защо не ме прескочи и подмина,
като заключена във тъмното врата?
Защо се взираш в тясната партина
и с нежност плаха дириш ме в снега?
Не ме откривай страннико избягай!
Аз нося демон в себе си стаен.
Във сън блестящ към мене не посягай!
Ще съжаляваш после всеки божи ден.
Потегляй! Остави ме! Аз съм лоша –
едно чудовище във образ на жена.
Не струвам нищо – седем жалки гроша
и празен къс замръзнала тъга.
Не ме изравяй в близката далечност!
Смразена съм от грехове неписани.
Ще те погубя в свойта безграничност.
Не ме докосвай! Бягай! Събуди се!
14.12.2004г.
© Даниела Иванова-Рибарска All rights reserved.
Браво на теб...!Много е хубаво
