Не пречупвай крилете ми разперени в полет!
В съня те изпращам, пред изгрева огнен.
След залез в съня ми отново те срещам.
Заспива Слънцето в горяща прегръдка -
сърцето кърви – цяла изгарям във плам!
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Блестят в очите сълзи, щом те видя!
Изгрява Луната с болезнена тръпка.
Обичай ме тази нощ, дори да загубя,
душата разкъсана, закърпи със прегръдка!
И може наказана в ада да бъда
горяща от болка, в адския пламък,
но сега аз изгарям на таз’ Твоя клада,
- Люби ме! Зная, че не си от камък!
Замълчи - пронизвай ме с поглед.
До болка те желая да съм с тебе, разбери!
Не пречупвай крилете ми разперени в полет
огряни от надежди и диви мечти!
Ще пристъпя в душата ти като във църква.
На кръст разпъната ще бъда във терзание,
дали ще възкръсне душата моя мъртва,
да сгреша ли... или да търся разкаяние?!
Обичай ме, до сетен дъх, до болка!
Когато си измамен - при мене остани!
Обичам те, разбираш ли, за Бога!
Аз шепна тихо в мрака –
ОСТАНИ!
© Мария Илиева All rights reserved.
