Не се страхувай да обичаш

Недей да заминаваш, мили,
не си отивай, прегърни ме!
Едва от обичта сме пили,
а и изтриваш свойто име!

Не се страхувай да обичаш,
че нужда имаш от любов.
Защо на самота се вричаш
и се превръщаш в студ суров?

Недей да ме отбягваш, чу ли?
Усмихвай ми се от високо;
от вечните любовни кули
до синьото море дълбоко.