May 4, 2006, 3:07 PM

НЕ СЛУЧИХ НА ...КРЪСТОВЕ

  Poetry
172 0 38
Преживях потопа
на много обиди,
на много раздели.
Онемяха приятелства.
Oт предателства плаче
душата ми...
От злобата им,горчи ми.
Мъртва съм. Там на пясъка
вече се гърча в агония.
Колко по-мъртва да стана,
че не случих на кръстове...
И все избирах чужди разпятия.
Ненаситни са лешоядите.
Разкъсват ме.Не мога да стена.
Последен опит правя за
вдишване...
Как не разбират?Колко близо
и те са до гроба...
Че на педя от нас е Вселената,
а тук всички сме тленни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей и аз се радвам да те видя
  • Тръпки по гърба след стиха ти полазват Веси.
    Много силно, поздрав!
  • Невероятен стих... завиждам ти на умението да пишеш така.
  • След като го прочетох онемях!Прекрасно е!!!Толкова е чуствено!Поздравявам те с него не всеки може така.Тъй като и аз пиша стихове и знам, че повечето ми отговарят на душата предполагам, че и при теб е така.Моя съвет е да не страдаш а да се бориш срещу злото.Успех!
  • Примете ме за фен! Моите почитания!