НЕ СЪМ ОНЗИ ОТ ТВОЯ ПЛАКАТ
Не съм онзи от твоя плакат
с красивите очи с нежната усмивка.
Не съм онзи, твоя любим непознат,
който само с поглед те прави щастливка.
И нямам неговото идеално тяло,
което събужда в теб любовен копнеж...
Ти тази нощ предпочиташ с него да бъдеш
в мокри сънища да му се отдадеш.
А утре пак мен ще търсиш,
ще ми говориш колко е велик.
Kак би искала на живо ти да го зърнеш,
да го докоснеш даже само за миг.
А аз се превръщам във втора цигулка,
ревнувам от някакъв образ фалшив.
Каква ли е тази лудост обзела умът ти?
Не чувстваш ли, че това ми тежи?
Не искам въобще да приличам на него,
скучна снимка без капчица страст.
Ако смяташ, че той ще обича,
тръгвай, пускам те, на добър час.
© Даниел Стоянов All rights reserved.
Браво!!!
