Jul 12, 2006, 9:20 PM

Не съм сама!

  Poetry
155 0 16
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

С благодарност
на приятелите верни,
дарявам своята душа!
Ценя аз тяхното
безценно време
и тъгувам
с тяхната тъга.
Осъзнавам ,
че чрез тях и тебе
любовта ми не е бреме!
Но за какво са моите въпроси,
щом децата пак са боси?
Упорита съм
и вечно моя кръст
ще нося,
животът е една борба,
но няма любовта си
аз да прося,
защото вече знам:
не съм сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря,Поли!Щастие и любов ти желая!
  • Така е,приятелите са богатство,а аз обичам своите и съм им вярна!Благодаря на всички за подкрепата!
  • Към Лъки:

    На любещата ти душа –
    в тишината,
    пребродих
    тайнствена гора
    и в срещата ми
    с красотата
    познах
    възхождаща зора
    в лицето на девица
    срамежлива –
    от всички други
    по-различна,
    с усмивка
    нежно приветлива
    и правеща средата
    по-прилична
    чрез свойте прелести
    безброй,
    сродяващи я
    със звездите
    и носеща на хората
    покой,
    решавайки
    проблемите на дните,
    в които всеки
    ще засрами,
    в борбата си
    с крещящи драми.
  • По всичко личи , че ти обичаш приятелите си.
    Желая ти и на теб добри приятели Мари! Бъди щастлива
    Поздрав !
  • Браво на теб! 6! Страхтни приятели би трбявало да имаш,щом пишеш стхотворение за тях!