Не успях
Щом до мен се доближиш, изгарям,
в страстен огън моето сърце гори,
всички пречки аз повалям,
за да си с мен за миг дори.
Любовта със теб е тъй чиста,
невинна и красива като мъничко дете,
като сълза кристална, бистра,
отронена от синьото небе.
Знам, казват, че е невъзможна нашата любов,
но защо ли Бога чувам още с неговия зов?
Казва ми: бори се ти момиче,
бори се ти за туй, що тъй обичаш.
И това ми дава сили
при теб да дойда, мили,
да се боря със всичко на света,
що е срещу нас и любовта!
Защото тя е като наша дъщеря,
отгледахме я ние с труд и мъничко тъга,
а никоя майка добра,
не би оставила детето си така.
Ала случи се нещо,
не зная какво..
сред тези чувства горещи
промъкна се някакво зло.
Ти се предаде,
не пожела да се бориш заедно със мен,
нямаше воля и се отказа..
дори обичта не ти даде
силата да останеш още ден.
Харесваше ми да гледаме заедно звездите,
аз още ги гледам..
за тебе не знам.
Какво ли правиш сега, о, любими,
къде си и дали не си сам?
Достраша те! Страхливец!-това си ти, моя любов,
за мен да се бориш ти не бе готов.
Защо изостави ни двете сами
на ударите на живота с разбити мечти?
Ето го морето по-рано красиво ,но
опреква ме сърдито сега,
прошепва ми леко: не бе добра майка,
ти загуби свойта дъщеря!
Сълза се от очите отронва,
съжалявам, мила моя звезда,
признавам, че не можах да се боря,
да те опазя, теб-любавта..
© Радослава Вълчева All rights reserved.
!!! 6 !!!
