Fabiana (Галя Николова) Fabiana (Галя Николова)
122
Aug 21, 2005, 12:36 PM

Не знаеш

  Poetry
188 0 12
Не знаеш коя съм, къде ще спра,
ще те погубя или възродя,
не знаеш мрака ли ще осветя
или светлината угася...


Пустиня ли съм или океан,
не съм ли пропаст спотаена
и чакам някоя душа смутена,
с вик отчаян да потъне в мене.

Не съм ли свежа китка от цветя,
омайваща с меден аромат,
не съм ли отровната стрела,
забита смъртоносно в гръдта.

Може да съм пареща главня,
разпръскваща огнени искри
и в тиха нощна самота,
неочаквано пожар да заблести...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Assasiyah (Алекс)
    Assasiyah (Алекс)
    Хубаво е!
  • Dimi (Дими)
    Dimi (Дими)
    Може да си това и още много неща, но си жена и тук виждам своеобразието на душата ти, красиво и силно и противоречиво като всичко хубаво!
  • slanceto (Мария)
    slanceto (Мария)
    Фабиана, усещам, че пишеш с много вдъхновение и се радвам за това, но мисля, че ако продължиш да го правиш и се стремиш да усъвършенстваш стиха си, ще постигнеш още по-голямо изящество. Мисля, че таланти като теб са длъжни да работят върху всяка нова дума, за да я слеят в един стих. За мен стихотворението е много повече от чувства и рими и се надявам, че и ти го усещаш така. Просто не спирай да шлифоваш музата си.
  • vesi-lina (Веска Алексиева)
    vesi-lina (Веска Алексиева)
    Запази тайната...нека не знаят...какво ги чака
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    Така си е, благодаря ви!