Небе за миг в очите ми
Небето се спуска в очите ми.
Ляга, като в тъмно легло...
Звездите се къпят в косите ми.
Луната безсрамно мълчи.
Смрачава се леко и тихо.
Нощта се разголва пред мен.
В очите ми тъмно небето.
В ушите ми на щурците рефрен.
Морето мълчи, като риба.
Дърветата само шумят.
Брегът песъчлив не заспива.
А птици в гнездата си спят.
Пулсира във мен тишината.
Прилича на живо сърце.
Докосвам нюансите мрачни.
Потръпват, като потни коне.
Разкривам безумни копнежи.
Сред мрак, тишини и небе.
Небето не спи във очите ми.
Навярно се спусна за миг...
Ляга, като в тъмно легло...
Звездите се къпят в косите ми.
Луната безсрамно мълчи.
Смрачава се леко и тихо.
Нощта се разголва пред мен.
В очите ми тъмно небето.
В ушите ми на щурците рефрен.
Морето мълчи, като риба.
Дърветата само шумят.
Брегът песъчлив не заспива.
А птици в гнездата си спят.
Пулсира във мен тишината.
Прилича на живо сърце.
Докосвам нюансите мрачни.
Потръпват, като потни коне.
Разкривам безумни копнежи.
Сред мрак, тишини и небе.
Небето не спи във очите ми.
Навярно се спусна за миг...
© Лили Спасова All rights reserved.
