Небето през юли
Небето изпотено, с облаци се криеше от слънцето,
На мараня безсмислиците мажеха стърнищата.
Къде си? С влажна шепа да намериш зрънцето
преди да падне на асфалта в нищото…
Извиках те. Гласът ми онемя от тишината,
Преди да дойде бурята, замръзнала под върховете.
Сега стоя и гледам как тревата
събира в пазвата си ледени парчета.
А исках само кротък ромон-
извор чист в картина пасторална
Но се оказа спомен.
Небето винаги е по-реално.
© Георги Динински All rights reserved.
