недей....
Недей да ме гониш от утрото свое
аз със слънцето тихо ще вляза през щорите
с очите ти ще поиграя,
а щом ги отвориш-
бързичко ще изляза,
без дори да усетиш.
Недей да ме гониш от своето лято
аз ще съм само вълна,която приижда към теб
за да те милва-
без ти да знаеш...
Аз ще съм в нежния трепет на морския бриз,
в залеза пурпурен,
в шума на тревите,
в аромата на пролетен цвят,
във вика на ранения гларус,
аз ще съм в спомена...
Недей да ме гониш от там.
© Даниела Танчева All rights reserved.
