НЕДОЧАКАН
Виждам сянка в тъмнината,
но дали това си ти,
ще запее ли душата
или кротко ще си замълчи!?!
Чувам глас в тишината,
но дали това си ти,
дали ще видя фигура позната
или просто нечий глас кънти!?!
Чувам стъпки пред вратата,
но дали това си ти,
ще дойдеш ли,ще помогне ли съдбата
или бездомно куче своя път върви!?!
Протягам ръце в тъмнината,
очаквам пак да те прегърна,
но никой не отваря вратата,
няма те не се завърна,
оставаме аз и самотата!!!
Толкова дълго плаках,
а сега си отивам,
не те дочаках
и сега умирам,
оставаш завинаги неизплакан,
мили мой така недочакан!!!
© Габриела All rights reserved.
продължавай да ни радваш
