Неизказана
Дъждовен следобед с унили очи,
опива ме руйно и тихо мълчи,
а шета из мене безплодна тъга -
горя като въглен захвърлен в нощта.
И търся за сбогом твоите морски мечти,
крилата си скършвам,боли... и вали.
Но зная, че утре с поглед вглъбен,
пред теб ще се спре новият ден.
Ще бъдеш далече, моя любов,
и няма да искам да мога... да знам,
все тъй безнадежден, лишен от заслон;
и няма,и няма... но пак ще съм сам.
© Донърджак All rights reserved.
