Jan 16, 2006, 7:23 AM

Нежно убийство

  Poetry
139 0 0

Запомни красивия ковчег,
в който тази нощ заспивам.
Запомни ти черния ковчег,
но не мисли,че умирам.

Убийството за някои е грях,
а ти в туй спасение виждаш.
След това изпадаш в смях
и още искаш ли,искаш.

И в ден най-прекрасен ти
от свойта доза поиска.
Сърцето ми с нож проби,
кръвта ми жадно изтиска.

Оставих те на това внушение,
не чувствам се виновна.
Изпитваш ли сега огорчение,
че хапка съм за теб отровна?

Ще ровиш моя гроб,
щом узнаеш кой изгуби.
Разлагащ пак се дроб...
цигарен дим погуби.

Желаеш нечовешки
страдания-наслади.
Със вкус са на черешки,
за теб са те облаги.

Вината ти не чувстваш.
За мене тя остана.
Животи ще погубваш,
ще липсва пак отбрана.

С най-нежното убийство
дари ме ти тогава.
От роклята мънисто...
Най-нежната октава...

Красив ли е денят без мен,
ухаят ли цветята?
С кой ще бъдеш ти тандем
да бродиш по земята?

И бродейки да търсиш ти
момичета наивни,
кат' мене друга потърси
чрез начини пробивни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жана Симеонова All rights reserved.

Comments

Comments