Aug 27, 2006, 6:31 PM

Неочаквано

  Poetry
139 0 28

Тя бе щура и дива, с ум ироничен,
не бе срещал такава странна жена,
беше лед, кехлибар, с лица най-различни,
неподправена, цветна природна дъга.

Връхлетя във живота му, преобърна го,
изненадващо бързо взе му ума
и разбърка идеалната подреденост на дните му,
но притихна, срещнала в него мъжа.

Уж бе опитен, зрял и отдавна привикнал
на жените с променящата се суета,
уж отбягваше тяхната ласка, преситен,
а се чувстваше девствен за нея сега.

Този самец, престанал отдавна да чака
от живота подобни красиви неща,
с непозната първичност овладяваше силата И
и се молеше вечно да бъде така.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво ,Руми ! На мен стихото ми харесва точно такова каквото е !
  • Браво!
  • Когато жената е истинска и мъжът го разбира! Поздрав за стиха!
  • Не бих могъл да коментирам в твой стил... сещам се само за "Девойката, която ми постла легло" на Робърт Бърнс, но е различно като емоция... усетих го като опитомяването, лисицата и малкият принц
    Поздрави, Руми!
  • Да,много често случва се така.
    Случайна среща,Без ничия вина.
    Силен,суров,уж строг и зрял мъжа
    опиянен е от магия с име на жена.

    Поздрав и усмивка.