May 24, 2006, 12:20 PM

Неописуемо...

  Poetry
134 0 32

...
Знаеш ли, че вече дванайсет дена
безпътна вървя...
С болката опитвам се да се боря,
за да стана по-добра!...
И чувствам от вътре промяна -
по-разбрана съм днес от преди...
Но тази мъка така ме изгаря
и страшно сърцето скърби!
И решавам, че днеска ще давя
моите сълзи в алкохол,
който, знам, не помага,
но душата ми стене, крещи...
И ето ме - пия отново...
Сякаш пия отровна вина...
И тъжната песен пак се повтаря,
и нова чаша наливам сега...
...
Никога така не е тежало,
никога не съм изпитвала това...
Да те прегърна искам само...
Да ти обясня!!!...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Геновева Ганева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Мъката си в чаша, мила, не да дави!
    Протегни ръчички! В мен се ти гушни!

    Приятеско поздравче за стихото, Гиги!
  • Отново се върнах към тези твои стихове! Моля те, пиши още, но не търси сравнения с чашката - те са за по-слабите!
  • Чудесно стихче!!!
    Здравей и усмивки от мен!!!
  • Геновева, мило момиче, не си дави сърчицето в тъга! Усмихни се на живота и го прегърни! Ще бъдеш щастлива, ВЯРВАЙ!)
  • УСМИХВАЙ СЕ!