Неозаглавеното
И мрак съм и не съм,
светлината във мен тлее,
и враг съм и не съм,
брат твой в мен живее...
-----------------------------
А търся аз да намеря,
другар, такъв като мен,
а не в светлина да треперя,
да чакам да бъда спасен...
-----------------------------
И душата ми- светът на мъртвеца,
търси,
бори се,
моли се,
плаче,
ридае,
крещи
и мълчи
желае да бъде открита,
да намери себе си в чужди очи...
-----------------------------
Но враг съм и мрак съм...
И няма край туй вечно мъчение,
а в мен надеждата- пламък небесен,
бе изгасена от туй откровение...
------------------------------
Сам съм.
© Борис Брешков All rights reserved.
