Непознат
По улиците празни, всъщност пълни с хора,
внезапно спрях за миг от погледа неволен.
Бе тих сред шумната компония на масата,
душевно свит, потиснал всичките желания.
Погледах те. Ти беше интересен, странен,
но те харесах, исках да те хвана под ръка
и да вървя по булеварда празен...
Усмихнах се, очите ти проблеснаха.
Усмихна се и ти и моите грейнаха.
Не смеех да си тръгна, но страх ме беше да остана.
Да ти подам ръка желаеше душата, но как?
Ти беше непознат, единственият цветен образ
в сивото и скучно време, но непознат!
Обърнах се и тръгнах си по пътя,
навела поглед вече мрачен.
Превърнах се и аз като бездушните човеци в сянка.
Изчезнах. Улицата стана толкоз празна.
Докосна ме ръка от цветове преливаща,
почуствах топлина, която в мен се вливаше.
Момчето свито беше ме догонило,
да ми даде от свойте цветове немолено.
Да ме дари със малко топлота, надежда,
за да оставя в миналота сивотата днешна.
внезапно спрях за миг от погледа неволен.
Бе тих сред шумната компония на масата,
душевно свит, потиснал всичките желания.
Погледах те. Ти беше интересен, странен,
но те харесах, исках да те хвана под ръка
и да вървя по булеварда празен...
Усмихнах се, очите ти проблеснаха.
Усмихна се и ти и моите грейнаха.
Не смеех да си тръгна, но страх ме беше да остана.
Да ти подам ръка желаеше душата, но как?
Ти беше непознат, единственият цветен образ
в сивото и скучно време, но непознат!
Обърнах се и тръгнах си по пътя,
навела поглед вече мрачен.
Превърнах се и аз като бездушните човеци в сянка.
Изчезнах. Улицата стана толкоз празна.
Докосна ме ръка от цветове преливаща,
почуствах топлина, която в мен се вливаше.
Момчето свито беше ме догонило,
да ми даде от свойте цветове немолено.
Да ме дари със малко топлота, надежда,
за да оставя в миналота сивотата днешна.
© Весела Иванова All rights reserved.
Оцветяването на дните може да стане и с помощта на малките неща... Подсети ме как в една мрачна сутрин усмивката на непознат таксимертов шофьор, който ме изчака да мина.. ме усмихна и мен.
