НЕЩО ДА ДАМ
Аз не търся тъгата студена,
нито болката тънеща в мрак,
не желая да бъда сломена,
ни да бъда на някому браг!
Не бленувам за царски палати,
не мечтая за скъпа любов!
Мен ми стигат две думички святи,
непосели във мене покров!
Не жадуам за роза прекрасна,
не лъмтя за лъжи в целуфан,
предпочитам да бъда подвласна
на живота, но нещо да дам!
Не жалея по минали нощи,
не оплаквам отминали дни!
Чудесата са моите мощи,
не изграждам, а чупя стени!
Аз не искам да бъда торнадо
и не искам да бъда ламя,
мен ми стига сърцето ми младо!
Мен ми стига таз твърда земя!
© Таня Илчева All rights reserved.
