Нещо специално
Празен поглед пълен с омраза....
Хвърлени в коша разбити мечти,
сянка чезнеща в мрака,
океан от замразени сълзи...
Само от плач се разкъсва тишината,
в мрака проблясват две безсилни ръце,
на пода лежи обездвижена фигура,
душата се опитва да намери своя лек -
студ, сковаващ топлотата.
Омраза и болка подтискат страха.
Къде отидоха топлите чувства?
Къде отиде онази светлина?
Къде изгуби се щастливото момиче,
къде изчезна всичко това?...
Щастието .. смехът..обичта - веч всичко е фалш,
фалш, превземащ и моя свят.
Всичко е измислица ...
© Петя Николова All rights reserved.
