Oct 16, 2004, 8:25 AM

Нещо такова

  Poetry
134 0 0

Защо твърдиш че ме обичаш
когато тръгна си от мен,
защо ми казваш че ти липсвам
а в мъка ти сърцето ми обви?

А бяха дните тъй щастливи
с лъчи окъпани от смях,
но ти си тръгна и остави
очите ми блестящи от сълзи.

Не знаеш колко много плаках
когато с друга те видях
ти каза ми че съжаляваш
че в сърцето ти сам само аз.

Тога исках да ти вярвам,
надежда в себе си таях,
но ти отново го направи -
очаквайки да видиш гняв.

Прости, но болката бе толкоз силна,
че да се ядосам не можах,
Сълзи в сърцето ми се вляха
и аз от болка онемях.

Разбрах че губя те напълно
не можех с нищо да те спра
и ти си тръгна, не се обърна
сама остави ме в нощта.

След време пак съдбата ни засече
ти гледаше ме с молба
ръце протегнах към лицето ти,
но нещо в мене прекипя.

Проклета нека бъда,
но теб обичам до полуда.
Сълзите яростно изтривам
и теб до гроба ти проклинам!

Сега те моля само за едно
нескам повече да виждам
красивите изменчиви очи,
усмивката и нежните черти.

Не идвай повече в съня ми
защото ме измъчваш там.
Върви напред, не се обръщаи
за тебе мъртва сам сега.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Силви Степан All rights reserved.

Comments

Comments