Несподелено
Кажете как да съм щастлив,
щом щастието се губи,
и като трън бодлив,
боли те,понякога,щом сърцето пак се влюби.
Търсим нещо като смисъл
и накрая го намираме,
но сякаш дявола орисал,
и заедно с него умираме.
Когато то е несподелено,
някой да плаче не спира,
чуства се наранено,
и друг смисъл не намира.
Къде са цветовете?
Нали живота е цветен?
А глухи са гласовете,
в този свят неусетен.
И днес губим
,сразени сме от тъга.
и едва ли ще се влюбим,
така както сега.
Веднъж се обича заради любовта,
втори път,защото е няма,
трети,заради липсващите капки в дъжда,
четвърти,тя вече е измяна.
И когато чуството любов е несподелено,
и утрото и ноща остават такива,
и сякаш сърцето от света остава разделено,
и вече няма звезда красива.
Понякога губим,понякога печелим,
но тъжното е когато загубим щастието,
точно,когато го намерим.
щом щастието се губи,
и като трън бодлив,
боли те,понякога,щом сърцето пак се влюби.
Търсим нещо като смисъл
и накрая го намираме,
но сякаш дявола орисал,
и заедно с него умираме.
Когато то е несподелено,
някой да плаче не спира,
чуства се наранено,
и друг смисъл не намира.
Къде са цветовете?
Нали живота е цветен?
А глухи са гласовете,
в този свят неусетен.
И днес губим
,сразени сме от тъга.
и едва ли ще се влюбим,
така както сега.
Веднъж се обича заради любовта,
втори път,защото е няма,
трети,заради липсващите капки в дъжда,
четвърти,тя вече е измяна.
И когато чуството любов е несподелено,
и утрото и ноща остават такива,
и сякаш сърцето от света остава разделено,
и вече няма звезда красива.
Понякога губим,понякога печелим,
но тъжното е когато загубим щастието,
точно,когато го намерим.
© Радо Мотарников All rights reserved.
