May 25, 2005, 9:33 PM

НЕСПРАВЕДЛИВОСТ

  Poetry
283 0 16
Понякога сърцето се разкъсва
пред човешкото страдание злочесто,
тъй както ден нощта прекъсва. 
Това се случва доста често. А болката е истинска, голяма от туй що става пред очи. Да си свидетел на такава драма, когато всички са слепци. А болката е истинска и силна, защото фалшът е навред. Душата се оказва непосилна пред илюзорния световен ред. И ме раздират мисли мрачни. Светът потъва в безразличност. Но продължавам - търся начини, да победя кошмарната действителност!  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симион Патеев All rights reserved.

Comments

Comments

  • много е въздействащо..втората строфа особено много..ми гнети душата,така да се изразя, защото има моменти,които ме карат да се чувствам все едно..просто всичките ми чувства си ги излял в стихотворението! странно е да откриеш чужди думи за своето състояние пожелавам ти да имаш силата да не се откажеш от търсенето на победа над "кошмарната действителност" и да намериш своя начин да я преодолееш 6 ..
  • Първия куплет е бисер
    Стила ти доста напомня на Ботев междудругото. Трябва да изградиш свой стил, но Ботев е най-добрия пример за начало.
  • Аааай, защо попадам на това чак сега!
    Наистина ми хареса! Открояват се както строежа и мелодичността, така и основният смисъл на цялото! Поздрави, Симо!
  • Наистина е много сериозно и достойно за уважение.
  • Силно, въздействащо...