НЕВЕРНИК
НЕВЕРНИК
Вперил поглед във безвремието,
вървиш към свойта смърт.
Ти мъртъв си отдавна,
даже времето
забило е във теб юмрук.
Ти черна сянка си,невернико,
ти нямаш свое собствено лице,
а болен моэък със отверстия,
проядено от червеи сърце.
Незрящ,без слух,без памет
се носиш на талаэите от скръб.
Неясна,чужда,тежка като камък
скръбта тежи на твоя гръб.
Със злоба ти потъпкваш всеки спомен
за близката,закрилящата топлина
и влачиш на гърба си кръст огромен
във мрака,без да търсиш светлина.
Ти всичко,що наречено е чувство,мразиш.
Душата ти е пепел,сърцето ти е мраз,
подвластен си единствено и го признаваш
на мрачното ти собственото АЗ.
Но ти и в себе си не вярваш вече,
изгуби вярата си в лабиринта
и влачейки се нейде в здрача,
копнееш пак за свойта гибел.
© Екатерина Банска All rights reserved.
