Jul 27, 2005, 12:11 AM

Невъзможно

  Poetry
201 0 42
Недолюбена,
заспива пак
душата ми без лик,
огради я с непристъпни
многословия.
Изпомачка я,
обърка я
с натрапчивия вид
на надиплена изрядна
безусловност.

Не боли те тя,
не спира
капилярния поток
от назубрени от мъжки опит
истини,
кръстоносещ се оказа
не пращящият ти гръб,
а безсилните ми раменни
премислия.

А бе просто:
да поставиш
на небето полюлей,
да изгониш
любопитството с завеси,
да откупиш
нежността ни
със пиринчено легло
и ограда
за роднинските намеси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими All rights reserved.

Comments

Comments