Feb 21, 2006, 5:25 PM

Нима не я позна?

  Poetry
326 0 78
"Never the time and the place And the loved one all together!" R. Browning Когато тя ти пееше прехласната и птиците подемаха във такт, луната запламтяваше, пригласяща, а вятърът я канеше на танц, не я ли чу, кажи, не я ли чу? Когато от очите й се стичаха следите на разплакания дъжд, мъглите я загръщаха, разбиращо, а слънцето приготвяше коктейл, какво й даде ти, кажи, какво? Когато с форми нежни на момиче затича се към твоето сърце и пътят се изправяше - да мине, а мъхът струнен сочеше къде, къде бе ти, откри ли тя къде? Когато, уморена и премръзнала, пристигна в тишината на нощта, гласът й бе изгубил свежестта си, а тялото - красивия си чар, позна ли я, нима не я позна?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дими All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубавите стихове са като скъпоценности,които са със собствен блясък,неподправени,естествено красиви.Всички след тях могат да бъдат само имитации.Радвам се че ги прочетох, защото станах по-богата.
  • Докосна сърцето!
  • Невероятно,чувствено,красиво...
  • Невероятно красив стих.Докосва,Дими!Поздрав
  • Невероятно завладяващо!!!