Ноември в София
Самотни капки дъжд
почукват по мръсния прозорец.
Препълнен пепелник и сив следобед.
Замислям се - вали, май твърде често...
Дори след месец, след ноември
отново ще вали.
Прозореца отсреща<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
отново ще е тъй самотен.
И сякъш искам да загърми.
И облакът да срещне своя облак.
Тъй както чакам с дни
за остаряла среща,
странен спомен.
Да се разтвори сивото небе,
деня за миг да бъде светъл.
Да имам сили да ме боли
и от очите ми да завалят
забравените грешки.
И май, че пуши ми се днес.
Дори сега,
когато пепелника е изчезнал.
Когато липсва сивотата в този ден,
когато и в прозореца отсреща свети.
И чувам...............пустота.
Отдавна вече облака не лее сълзи.
Но в мен все още има топлинка,
която диша, бие
в такт с изречените думи.
© Киара All rights reserved.
