Нощ на прилепи и самота
На перваза на прозореца
в една нощ с огромна бяла Луна-
босите ми крака в спор
с грапавините по стената,
косата ми в разговор
с тихия глас на вятъра,
душата ми в плен на тъгата.
Долу е един забележителен свят,
който само нощем може да се види-
щурците са ключовете,
които отварят онази врата,
зад която ме чака светлината.
Свирете!
Цигулките ви -
едри капки светлинен дъжд,
ловят нотите на тишината,
връщат я обратно
в съкровеното лоно
на нощта,
в която ми се иска
като прилеп
с главата надолу
да увисна,
точно под перваза
на твоя прозорец
и да слушам
как се гърчиш
в ноктите на самотата.
© Геолина Стефанова All rights reserved.
