Нощен дъжд
Обсипа асфалта <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
със мокри целувки,
от хиляди капчици –
вихрено-луди;
игра по прозореца –
танц без преструвки...
заспалата нощ
с тих ромон събуди.
А после подхвана
някаква приказка –
прекъсна я с песен
съвсем неразбрана,
шумейки...
закипри се –
бъркайки ритъма
и плисна в нечакана,
гневна закана.
Препусна в галоп
по тъмните улици –
сърдито,
от покрив
на покрив
плющя
и утрото свари
небето пречистено,
последни сълзи
да превръща...
в роса.
© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
