Нощни драми
Когато жилото на самотата ме изгаря
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.
Ще вдъхвам чуждо щастие и обич,
не задържала своето имане.
Със закъсняло разкаяние не мога
да залича нанесените рани.
Затворено в панелната си клетка
сърцето ми крещи трагични ноти.
И трябва да уреждам стари сметки
със този мазен сервитьор-живота.
Ще трябва да призная,че не искам
сама да продължа нататък.
Влудяваща луна разплисква
щастливи сенки по тревата.
От изток тръгват пурпурни надежди.
Последното кафе се утаява.
А мракът в стаята ми се процежда
и сянката ми удвоява...
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.
Ще вдъхвам чуждо щастие и обич,
не задържала своето имане.
Със закъсняло разкаяние не мога
да залича нанесените рани.
Затворено в панелната си клетка
сърцето ми крещи трагични ноти.
И трябва да уреждам стари сметки
със този мазен сервитьор-живота.
Ще трябва да призная,че не искам
сама да продължа нататък.
Влудяваща луна разплисква
щастливи сенки по тревата.
От изток тръгват пурпурни надежди.
Последното кафе се утаява.
А мракът в стаята ми се процежда
и сянката ми удвоява...
© Здравка Маринова All rights reserved.
