May 18, 2006, 9:42 AM

Нощта

  Poetry
114 0 0
Навън сега вали,
дъжда е мрачен и студен,
а от моите очи сълзи
се стичат по моето лице.
Изведнъж гръм раздира
дълбоката и сляпа тишина,
а от мене вик се чува
на страшна самота.
Светкавица небето озарява
и осветява цялото море,
а във мене надеждата остава,
че ще спася моето сърце.
Надеждата като звездица грее
и осветява моята душа,
тя като свещица грее
и прогонва от мене студа.
Тъй както луната
свети сама във нощта,
така и моята душа
е болна от самота.
Затова те моля аз сега
дай ми лек за мойта самота
и нека от живота ми си тръгне нощта,
и отново се върне при мене деня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments