Oct 12, 2004, 9:30 PM

Нощта на звуците

  Poetry
134 0 0
Нощта на звуците
на самотата
и само аз
тежи
виж
луната,
дори и тя се скри
Ще свия времето,
това го мога
и ще премине като миг
ще издълбае,
в душата малка рана
която малко ще боли,
а после бавно
самотата в звуци
ще заспи..

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илона All rights reserved.

Comments

Comments