Нощта напомни моят грях
Нощта напомни моят грях,
луната не изгря.
Звездите скриха своя лик.
А аз самотна, във тъга,
говорех нещо на небето.
Разказвах му за любовта,
за сънищата мои,
как в себе си таях мечта
от ветрени повели.
Какво, че пусто е небето,
какво, че съм сама!?
Обичам до полуда
и винаги ще е така!
Не зная утрото ще срещна ли,
но залезът бе тъй красив!
Потънах във искрите му
и станах истинска, красива!
Защото цялата е красота
залязващата светлина!
И залюляха се желания,
не бях готова на разочарования.
Не съм готова и сега.
Небето ме обгърна цялата,
самата станах аз звезда,
над него утре ще изгрея
да му припомня за съня.
И когато нощ настъпи
без луна и без звезди,
за мене да си спомни,
а аз несбъднати мечти.
© Джейни Тод All rights reserved.
