Нощта пристъпва
Нощта пристъпва, като блага монахиня
побрала в себе си неоновия цвят
на град, във който знам, че теб те има
прекръстен в мислите, макар и непознат.
Нощта пристъпва, в снежно бялата си роба,
а под аркадите на светъл необят
съм малко камъче на шлифера ти в джоба,
побрало жаждата на извори в сънят...
Нощата пристъпва, с нежен поглед на девица
и всички пориви до корен с нас крещят
А ти си слово ... Звезден наниз в огърлица
и всички думички от обичност трепят...
Нощта присъпва ... сетивата ни не спят ....
© Йоанна All rights reserved.
