Aug 15, 2006, 12:01 PM

Носталгия

  Poetry
229 0 18
Сланата попари косите ми,
а нямам още тридесет години -
като стотици звездици посипани
проблясва в нощите ми сини.
Какво издава?
Гняв или омраза,
или любов и вяра безнадеждна?
Или пък тайно ме наказва
за пропилени ласки, нежност...
Дори да скрия от околните
години, с лекота отмятани,
не мога да изтрия болките,
оставили следа в душата ми.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мая All rights reserved.

Comments

Comments

  • Твоите стихове са толкова истински, че боли от тях! Усещам те! Красиво пишеш, Мая!
  • Следите останали във душите ни,
    напомнят ни нахално за годините.
    Боли,изгаря и сломява дните ни,
    но,знаеш ли,те дават ни и силите.

    Поздрав и усмивка Мая
  • Усетих стиха ти, Мая! Истинска си, много истинска..
  • О,пред теб ще се нижат години,
    сърцето ти пак ще тъжи,
    и още много любови да имаш,
    любовта си дарявай,защото си ТИ!
    Поздрави,Майче!
  • Силни и нежни стихове пишеш,Мая!Поздрав!