Нова приказка от стари дни
С това стихотворение Ви казвам
"довиждане", за неопределен период
от време.
Ще бъде ден, <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
когато всички хора,
ще изградят у себе си
простора
и тихата нега
на птичата душа.
Ще бъде ден,
когато
вълкът
в овен ще се превърне
и стадото си
ще прегърне,
за да го пази
от злини
и от студени,
ветровити дни.
Ще бъде ден
и той ще дойде,
когато
реките напращят
от злато
и в изворите
се завърнат
водите им
лудешки.
Ще дойде този ден,
когато
на Земята
и пораснат два крака,
и тръгне с тях
на разходка
по Млечният път,
дорде не стигне
до скътания замък,
където
ще отсече главата
на змията,
свила гнездо
под онзи камък,
който
е затиснал
пъпът
на Вселената.
И тогава –
Гьотевият Фауст
ще изгрее
от всяка човешка душа,
ще се изплези
на Мефистофел,
ще изтрие
равнодушието
от душите
на хората
и ще запали
моторите
на истинското
бъдеще.© Бостан Бостанджиев All rights reserved.
