Новият ден
Тръпно пробужда се новият ден –
гол и бездомен сирак.
От първи лъчи ослепен,
нахлу в мъртво пустия град.
Огледа се тихо и някак смутен,
се закашля шумно в мотор на такси.
Премигна в зелено росният ден
и плъзна навред сред липи.
Болно изсъска трудният ден –
стотици врати автобусни
дружно родиха и тебе и мен
на улици шумни и мръсни.
Тръпно пробуди се новият ден.
Той в любовта е простак –
мъртви роди ни, и тебе и мен,
старият сприхав глупак.
© Димитър Ганчев All rights reserved.
